Васил Левски – кой пък е той?

В-к „Диалог“, 18 юли 2012, рожден ден на Левски.

През 2007 год. издадох книга с документи по историята за изграждане паметник на Васил Левски в София и открих това, което други трябваше да сторят много преди мен – името на автора на забележителния релеф. Но документите от Архива за сетен път ми отвориха очите, че Апостолът пречи на България и нашата признателност е лицемерна и достатъчно фалшива.

Продължих да ровя в Архива. Тези мои занимания и невероятна обич към Дякона ми донесоха само страдания и сблъскване с престъпно отношение към Светеца. През месец юли ще има честване на кръгла годишнина от Неговото рождение – срам ме е да напиша колко години са изминали и гурелясалия неблагодарен българин и Карлово какво направиха за него:

1. До родната му къще се изгради параклис и там са част от косите му. На официалната страница на къщата-музей „Васил Левски“ се мъдри този текст: „През 2000 г. в музейния комплекс е включен мемориалният параклис „Всех святих болгарских“, построен в памет на Апостола. Появата на храм на това място не е случайна. Той е не само място за съхранение на спомена за Апостола, а символизира единството на родова памет и исторически формиралата се сплав от личностна, национална и човешка идентичност на българското достойнство. С иманентно присъщите си християнски принципи и общочовешки ценности и добродетели Васил Левски застава в поредицата от герои на българския пантеон, сред светците на наречения от него „Храм на свободата“. Застава не като обикновен съзидател, а като „апостол“.“

Въпреки този „иманентни“ принципи и добродетели – до ден днешен този Пантеон не е осветен.

2. Паметникът на Апостола в Карлово до ден днешен не е осветен и открит, независимо че през годините местни историци, уредници и краеведи лъжат всичко що може да чете в Българско, че бил открит през 1902, 1905, 1907 г...

Цялата 1907-а е изпълнена с финансови пререкания между д-р Генков и скулптора Марин Василев, че и до 1909 год. Може ли да не е „окончателно приет“, но да бъде открит:

София, 2. VIII. 1907 г. До Г-на Пред. на Комитета „В. Левски“ в карлово

Тъй като до днес немам никакво официално съобщение от Ваша страна за окончателното приемане на паметника, от което излиза, че и до днес не сте извършили приемането, то в това отлагане за приемането на паметника, аз намирам едно нарушение на Контракта от Ваша страна... С отлично почитание, М. Василев.

След седмица Марин Василев търси благословията на свещеник Джаджев:

9. VIII. 1907 г. До Г-на Свещ. Джаджев, в Карлово

Отче, Моля ти се, бъди така добър да ми съобщиш в София, дали е направена формалността за приемането паметника. С поздрав, М. Василев.

Все още сме в 1907 год. Полемиката продължава:

М. Василев & С-ие, Варна, 31. X. 1907 г.

До Г-на Пред. на Комитета „В. Левски“ в карлово

...какво мисли да прави Комитета по протокола на комисията за приемането на паметника и по отговорът ми от 4 т.м., за да зная и аз от своя страна какво да правя. М. Василев

Както е видно – Василев прави всичко възможно да вразуми Карлово... Но Комитета контрира и в ПРОТОКОЛ № 39 от 4-ий Януарий 1908 г. е записано: „едни части се бракуват, а другите се поправят“. 
И тази година се изтъркаляла и... няма приемане, няма и ОТКРИВАНЕ. Но предстоят 1909, че и 1912, 1914, 1926 години...:

Писмо № 1176, от 21 март 1909 г. до карловския градски кмет

Имам чест, Г-н Кмете, да Ви явя, че комитета „В. Левски“ ... РЕШИ: паметника на В. Левски да се освети и открие преди месец май т.г. Председател: Д-р В. Генков

И през тази 1909 година Василев все не се съобразява с решението на журито и не предприема нищо по паметника. Затова Комитетът на 8 априлий 1909 год. Решава:

I. Да се пише на Г-н М. Василев да започне поправката на паметника. По въпроса за определяне датата за освещението на паметника да се свика отново събрание в близко време.

Става ясно – незавършен паметник през 1909 ще бъде открит в... 1907 год., според енциклопедистите на Карлово??? Имало паметник да пати от „учени“, ама толкова години, не е за вярване. Но ще повярваме – следват още години:

ПРОТОКОЛ. Днес, 26. II. 1912 год., Комитета има заседание в салона на др-во „В. Левски“ с дневен ред: окончателно определяне датата за откриване на Паметника.

Св. Илия Джаджев: .... то паметника да се открие през 1913 год., като се предвидят суми и е за тържествено откриване на паметника.

Писмо № 2251, от 6 юний 1912 г. от Г. карловскиЯ градски кмет

Да помоли Комитета „В. Левски“ да отложи откриване и освещаване на паметника за м. май идущата година по причина, че бюджета на общината още не е утвърден и нема време да се украси и залеси площада „В. Левски“...Кмет: Ив. Ст. Шарлаганджиев; Секретар: Г. Макавеев“

№ 1321, 27. VI. 1912 г. До Г-на Пред. на пл. окр. пост. Комисия, Пловдив

Комитетът... с прот. решение от същата дата преустанови откриването, да стане през месец Май ид. год. Денът обаче ще остане да определи Н. В. Царя, който е изказл желание да присъст. на това тържество. 
      Председател: Д-р В. Генков; Секретар: Макавеев.

В деня на поклонение през 1926 година, Д-р В. Генков и скулпторът Марин Василев си разменят поздравителни телеграми. Но това не е откриване, а поклонение.

       Та кога бил открит ПАМЕТНИКЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ????

3. Родната къща на Левски бе оставена да рухне, превърна се в клозет, за да се заграби местото. В 1933 год. режисьорът Васил Гендов и полк. Петър Димков, лечителят, спасяват руините и след скандали със София се издига нова къща, която виновниците в Карлово гордо наричат „възстановена“. Възмутени от това, че външни хора мътят водата на Карлово – до днес те са обругани и „заслугите“ прикачени на „карловското гражданство“??? Така всички уредници в родната къща на Левски, преписвайки един от друг лъжите си, прикриваха своята непригодност да работят за Апостола. В „Енцикопедичен речник на Карлово“ от 2005 г. се споменава името на Петър Димков от историка Тодор Петров Тодоров, но шефката на къщата-музей Дора Чаушова не може да преглътне умишлените си грешки и дума не споменава за него във юбилейното издание от юли 2012 „Васил Левски“... Не пропуска да каже, че „правителствота отказа да подкрепи програмата за всенародно честване и музеят е отворен неофициално“. Но това е през 1937 год., а до днес Карлово и г-жа Чаушева какво сториха да осветят и открият родната къща..? Нищо! Димков ли пречи?

Карловски Град. Общ. Съвет. Извънредна сесия. 38 Протокол.

Заседание на 15. XI. 1927 год.

ІІІ.

Г-н Кмета докладва, Че мястото гдето се е родил апостола революционер В. Левски находящо се в ул. „Крайна“ квартал № 85 при утвърждаванието на уличната регулация и др. на града 1900 г. е уничтожено цялото за улица, от което явствува, че тогавашното настоятелство на Д-во „В. Левски“, па и Общ. Съвет не са се погрижили да запазят тази светиня за града.

       И тази светиня до ден днешен не е осветена и открита.

Всички „критици“ страдат от една болест – как да подменят истината и напишат успокоителна епикриза за себе си, за вината на Карлово (на Общината), не на „гражданството“, услужливо години заблуждавано от енорийските историци-отличници. Тези „критични бележки“ са слаба ракия, но „в интереса на карловската истина“, пише Фъргов. Не е важно кой кога е бил кмет, кой се е представил за такъв или онакъв, а защо Карлово не освети и откри паметника на Левски, родната му къща и параклиса до нея, каква е заслугата на Димков и Гендов и къде, в кое „гражданство“ да търсим „заслуги“, след като до днес, 2012 год., тези паметни знаци не са открити... А секретарят Христо Фъргов, преписал педантично всичко, защо прикрива някои протоколи и дума не споменава за тях в „Критични бележки“... Защо? Никой не трябва да се съмнява че е знаел, след като повечето неща са минали през ръцете му като секретар (през 1927 год. като пръв настоятел на обновеното народно читалище „В.  Левски“ в Карлово „работи за привеждане в ред на читалищния инвентар, архив, библиотечно и музейно имущество“), а и братя Чардаклиеви са му „роднини и приятели“. И ако някъде не е бил пряк свидетел, до 1956 год., когато критикува Васил Гендов – убеден съм, че старателно е преровил архива, но Бачо Фъргов умело шикалкави – сега му казваме конфликт на интереси – няма да псува работодателя си ... Нима е забравил какво е подписал в писмото до с. Дъбене от 1933 – „да се изгради още веднъж онази слупена хижа, която роди и откърми безсмъртния Апостол на българската свобода – Карловецът Васил Левски“ – не реставриране, а „още веднъж“ да се изгради...

В ПРОТОКОЛ № 1 от 14 октомврий 1933 год. е записано: „...председател градския кмет А. Янакиев и секретар Хр. Г. Фъргов (пръв настоятел на обновено нар. читалище „В.  Левски“) пристъпи към разискване на въпроса за възстановяване родната къща на Васил Левски в гр. Карлово:

Иван Ст. Шарлаганджиев, като бивш карловски Кмет: „За отпустнатите 18000 лева си спомня, че са получени в читалището и внесени във фонда, за постройка Читалище, тъй като въпроса с местото на Васил Левски не е бил още разрешен“.

(Къде са парите за къщата и знае ли нещо за тях Фъргов?)

Д. Страшимиров, заявява, че... „най-важното чрез разкопаване да се потърсят и разкрият основите“. (Това комитет за възтановяване ли е или за археология?)

Н. Цветков. Изказва мисли в пълно съгласие с Г-да Попов и Страшимиров: „В миналото Ученолюб. Д-во не е могло да мисли за възстановяване на къщата“...

Д-р В. Генков. Като председател на Учен. Д-во „В. Левски“, отправял „официално писмо до тогавашната Общинска управа, да се запази на всяка цена дворното место на В. Левски, но със съжаление констатира, Че тази им молба не е била удовлетворена“...

Ако електоратът на Карлово не е запознат с тия протоколи, то историците не знаят ли думите на Д. Страшимиров от този протокол: „Миналото на въпроса е достатъчно изяснено“...

И защото е „изяснено“ – дума няма за полковника. Това било „карловската истина“ за къщата и хоп, Димков няма принос? И се хвърля „незаслужен укор и петно не само върху Чардаклиеви, а и върху карловци“ – пишат уредниците в къщата??? А сега, де...

     Но, ще припомня, ще подскажа... другата „истина за гражданството“:

Карловски Град. Общ. Съвет. редовна сесиЯ

28 ПРОТОКОЛ. Заседание на 5 октомврий 1928 г.

І. Да се отчужди за обществена полза парцела ХV в квартал № 85 отЧужден за Н-ците на Христо Лалков състоящ се от 160 кв. м., за да се направи в бъдаще в него паметна плоча, чешма и др. подобно, което да спомня за родната къща на револиционера „В. Левски“.

       Сега вече и аз разбрах: След коджа мерак и „лелеяни мечти“ за къща, Карловския Гр. Общ. Съвет реши да има нещо, „което да спомня за родната къща на революционера“.

Достатъчно автори и още куп пишман поборници-глашатаи на „карловската истина“, направиха пътека до Президента да доказват нечии „заслуги“ – имат право. Тези „заслуги“ са само на Карлов. Гр. Съвет, а карловското гражданство години бе заблуждавано. Затова не може да приписваме заслуги на полк. Димков и Васил Гендов – те нямат участие в позора:

105 години Карлово не открива паметника Му,

55 години изчакваха времето да свърши своето и приватизират местото, а за парлама да направят „паметна плоча, което да спомня за родната къща на революционера“, а от 1937 г. прикриват вината си, отричайки Димков и Гендов.

Но, двамата сториха това, че да не е само „СПОМЕН“ къщата на Левски...

Те я СПАСИХА за Карлово и България. Те...

       Пропуснахме и днес, през 2012 год. да се намерят такива „незаслужили“ патриоти, които да осветят и открият Параклиса, Къщата и Паметникът на Васил Левски в родния му град Карлово – независимо от това, че Общината е имала подобна цел още... преди да се роди Левски и всякакви опити да се приватизира тази идея е „обида за Карлово и карловското гражданство“...

За всичко това писах до всички столични вестници, Президентство, Парламент с надежда някой да се намеси и да се стори необходимото, щото преди да пристигнат официалните гости на 18 юли да се оправи това невиждано лъжепатриотарстване, познати речи, салюти, ура-ура...

и Параклиса, Паметникът и Родната му къща да са отново неосветени и неоткрити. А пари не трЯбват – САМА ПОП С КИТКА БОСИЛЕК ДА НАПРЪСКА ВЛАСТНИЦИТЕ НИ, ДА СЕ ЗАСРАМЯТ И ИЗМИЯТ ОЧИТЕ СИ С ОСВЕТЕНАТА ВОДА. и ДА МУ СЕ ИЗВИНЯТ НА НЕГО – АПОСТОЛЪТ НИ...

Никой не отговори. Никой!

Хонорарът от този материал да се преведе по сметка на уредниците в къщата-музея, защото те работят за пари, аз за Левски.

Александър Стефанов, 18 юли 2012

Всички цитирани документи от протоколите няма да ги намерите из книгите на енорийските историци. Но те със зъби и нокти, със краеведска страст правят всичко възможно никой да не научи за гадостите спрямо Светецът ни.

Много директори и уредници видях през годините в красиво Карлово. Някои искрено ми помагаха, други цинично пречеха. От простотия и безхабирия към Левски.

Сегашната шефка на музея, Мария Деянова, може да бъде всякаква, но не и директор на музея в Карлово. Нито има подготовката, нито морал и защитава тезата ми, че Левски пречи на Карлово и България. В този градец всички се познават и няма анонимността на големият град – ако това, което се говори за нея е вярно, тя с успех би била Директор на удоволствието...

В отговор на нейни изцепки към мен я попитах: с какви качества стана директор? Да не смятате, че се е изчервила? Не отговаря, както и карловският кмет на въпросите ми за Гина Кунчева; за Петър Левски; кога е открит паметникът; защо има празен гроб, а Красев знае къде е погребана Гина... но мълчи (не го били попитали?, мъдро отговори Деянова???), посоченият гроб в границите на гробището ли е или извън него – ако е извън значи се доказва самоубийството й; защо музеят не предприема нищо да изкопае Светите кости на майката; защо се оставят на войнишката случайност; как така чистачката на музея ги прибира в щайга, а няма за цяр учен човек от музея. Попитах защо след като цяла България помага със средства за паметниците в София и Карлово – на софийският е изписано „От признателното Отечество“, а на карловският – „От карловци“????

Мълчи от незнание, Милата Мария...

Така се обръщах към нея с надежда да я трогна и приюти в пазвата на музея всичко, което имам за Левски. Бях оставил мои книги в музея да ги продават или подаряват – ако спечелят нещо да си купят кафе и ме споменават с добро. Нее, отворената Мария нареди на подчинените си да изхвърлят вече подарените книги за Дякона и  Дарение да не приемат???? С директорска проклетия лиши Карлово от истински документи – сега друг музей ще ги притежава, а карловското гражанство няма да знае за тях. И тя.

Преди тези въпроси имах мерака да направя на музея друго Дарение – почти всички издадени книги за Левски – много от тях сканирани; юбилейни, специални вестници, посветени на Него;  отделни публикации; оригинални отговори с автографи от книгата ми „Левски & Попа“ – 1100 броя; книги за изкуство; книги с рисунки и автограф – например на Рафаел Алберти – ама що да стори, като не го познава; книга на Жечко Попов с посвещение...; всички документи, писма, свързани с историята по паметника в София и Карлово, родната къща – сканирани, за да ги имат, четат и не обикалят като мен из цяла България; оригинални снимки; сканирани хиляди вестници по теми – личности, политика, изкуство, спорт, космос, летци, БГ-история, световна история, музеи и музейно дело, писатели и юбилейни оригинални вестници за тях... Всичко, което съм събирал с години и до днес съм убеден, че то трябва да е в Карлово – не в София или друг град, а в Карлово. Предложих да и покажа тази книга – готова за печат, и се запознае с документите, които не знае Че съществуват – тогава да си каже мнението и разбере, че не всичко расте по къра. И тя, милата, нали си има свое „предначертание“ – не познава писмата, протоколите, не е виждала книгата ми, но с „възпитание и познания“ изля с похабените си устни тирада от гадости:

„20 юли 2013

Г-н Стефанов, ако в тази Ваша книга има хули и очерняне на карловци и изопачаване на исторически факти по отношение на заслугите, които имат и карловци за издигане на паметника на Апостола, отричане на приноса на Ученолюбивото дружество „В. Левски“ от 1893 г., в което влизат всички интелигентни карловци по това време и чиято основна цел и дейност са били издигане на паметник на Апостола в родния му град. Заслугите на Карловския комитет от 1933 г., Народния комитет „В. Левски“ в София и Карловската дружба в столицата за възастановяване на родната къща на Апостола, за което също има документи, то ние не можем да бъдем приятели. Няма да има сериозен човек и що годе интелигентен, който  да погледне сериозно на нападките и присъдите Ви затова, Че паметника и къщата не са осветени освен с насмешка, нито отговорно общинско ръководство, което да Ви купи книгата. А карловци, които познават наистина и ценят историята на своя град и прочетат, просто ще Ви линчуват. (Леле, след общи приказки и... линч?)

Г-н Стефанов, не знам за какво пишете във в-к „Диалог“, но ако са някакви долнопробни клевети и хули, не споделям и не приемам Вашето мнение и отношение (не знае, но имала мнение? А вестникът е карловски, от 18 юли 2012, рожден ден на Левски). Мисля, че сте доста инетересен и интелигентен човек и не Ви прилича някак да падате така ниско. Това не е съвет, не давам съвети кой как да постъпва и какво да пише, защото за Апостола и родния му град не може, не бива да се пише просто ей така, с лека ръка. Той не е тема за всеки ден (Напротив – тема за всеки ден е, но трябва да имате време за къра и лозето, нали). Сигурно има и истина в това което сте писали, за да звучи като камбана и да стигне до повече хора. Стилът Ви на писане е достатъчно остър, красноречив и ерудиран, за да въздейства и без тях. Постъпете отговорно, към тези които ще четат за Левски, за признателността и за всичко друго, което сте писали по тази  тема за Великия Апостол. Не Ви поучавам, това е мнение на читател

(Не сте мой читател – няма издадена книга още!).

Г-н Стефанов, омерзена съм от отношението и тенденциозния начин на представяне на фактите. Цитирате само тези протоколи, които подкрепят нападките Ви и очернянето и принизяването и отричането на заслугите на карловци. Вадите документи, които сте подбрали и ги плИскате като кори за баница, но доста клисава („Вадя“ документи за в. „Диалог“, които доказват вината на Карлово – всички останали са поместени тук). Е, не им стигат парите и народният представител от Карлово Васил Алекснадров иска от Народното събрание 10000 лв., които са гласувани. Това всеки го знае и никой не го отрича и днес. Трябва ли сега да им лепим етикета едва ли негодници, защото на паметника не е записано всичко (става дума, че на карловският паметник пише „От карловци“, а на софийският „От признателното отечество“). Истина е, че една външна намеса, емоционалната атака на големия филмов деец Васил Гендов, задвижи делото за възстановяване на родната къща на Апостола, която е била рухнала (като е рухнала какво се възстановява и какво е спасила общината). Но какво се случва след това и за това има протоколи и документи – карловци (прав сте) изграждат я само за 40 дни, обзавеждат я и отварят като музей заедно с всички тези комитети, които Вие много добре знаете и аз не харесвам тази дума, но зад нея са стояли живи хора с делата си. Доколкото си спомням преди години също е имало подобна недостойна кампания за отричане направеното от карловци за родния дом на Апостола (не се отрича направеното от карловци, а това, че не признават заслугата на Димков и Гендов и го правят след като двамата дават гласност на карловската поразиИ). Е, и тук има кражба на дървен материал, но къщата е възстановена (има кражба на църковни пари и пари, които са събрани в София. Не е възстановена, а изградена нова сценография).

А щом смятате за толкова голям грях, че тези отдавна осветени в сърцата на българите светини не са осветени официално, това си е Ваше мнение.

(Ако не е важно осветяване и официално откриване, защо лъжете за откриване през 1902 г. Били „осветени в сърцата на българите“. И това го прочете от комунистическият печат – да не търсим костите на Левски, защото ги „носим в сърцата си“? Леко. Половин век пазехте мумията на предателя на България – вожда и учителя ви Георги Димитров – защо? Нали си го носите в сърцето? А за костите на Левски, Гина, Петър, Яна да мълчим и не ги търсим...)

Във Вашите писания има много заряд, предизвикват, вълнуват, Вие сте мил с мен, оценявам това, в днешно време това наистина е рядкост, но знам какво ще чуеете в Карлово по повод тази книга, да си я вземете и да си И заврете, няма да пиша къде (ще си я завра там, пък като я издам, ти ще я извадиш с рутина да я прочетеш, мила). Съжалявам не се сърдете, но когато се пише за историята на Карлово, за Левски, а и не само за тях трябва да се ползват всички известни документи и тогава да раздаваме присъди (в Карлово защо не използвате всички документи – защото не знаете че има и къде се намират). Не знам защо питате за Красев – според мен той е разказал какво знае, когато са го питали за това. А Вие какво открихте явно сте ровили и търсили доста. (За Красев открих – заради вас, да знаете – по инициатива на Иван Попов се прави ПРАЗЕН гроб на Гина – Ст. Красев се спотайва – нали „винаги са знаели къде е гроба на баба Гина“. Ти, Мила, не отговори. Пропусна да кажеш защо не предприемате нищо по въпроса толкова години – защото не знаеш, или за да не „очерням всичко и всички карловци“.

Мила Мария. Олигави ме, сетне изсъсссъска и ми завря книгата на тъмно. Там. За финал ми пожелаваш успех. Прегръщам те, ученолюбива, мила. Златни ти уста! Бай!)

Г-н Стефанов, Пак ви пожелавам успех в „святото Ви дело“, на което сте се посветили да очерняте всичко и всички карловци, живели преди нас и направили нещо за паметта на този град, признателността им към Апостола и хора, които не мислят като Вас.

Мария Деянова“

Кой какво е разбрал, това е. За яснота ще подчертая – текстът в скобите е мой.

Повтарям известното – в малкия град всички са роднини и всичко се знае. И децата затова често си приличат. Та в общината се смях с глас:

„Още през 1971 год. се натегнахме и направихме „Роза“ за др. Тодор Живков – ама от чисто злато, не от позлатено тенеке. Няма да се излагаме. Сега няма кой да каже защо не му е подарена и с нея си позлатяваме „Празникът на розата“. На избраната „Царица“ я подаряваме – какво като пише „на др. Тодор Живков“.

Това си е театро – след ура-ураа и снимки, я прибираме обратно и догодина отново на следващата Царица... Ама.., ох, нашата Мария ни взе здравето. Да вземе да зъръча от ДАНС двама юнаци да пазят „розата“ и плащаме щури пари за 500 м разстояние. В музея работи едно крехко, кльощаво момиче – то в пазвата си, без охрана предаде в Националния археологически музей в София цяло съкровище от Дъбене – шест златни и сребърни предмета от 13 век“.

Господи – помогни на мен и Карлово! Това не е Дева Мария, а Мария Деянова...