27 декември – най-мрачният ден 

на България

На този ден през 1872 год. онзи червяк, този гнусен поп Кръстю посочи Къкринското ханче... 
От години шепа душмани на Левски се опитват да „измият и лустросат“ мухбира на Апостола ни. Да бяха си служили с документи и доказателства ще се съглася с тях. Нее, нито имат познания, нито сетива за елементарна справедливост. Работят упорито с лакти и краеведска наглост. Не поглеждат документи, не се допитват до историци. Така набедиха всички от Ловешкия комитет, Каравелов, Вазов, Ботев... Забравиха да включат Тодор Живков и Хюсеин.
Кои са тези душмани:
Георги Мишев – енорийски драматурт от с. Йоглав, Ловешко, за който доказателство за невинността на попа било, че в „Требника“ си Попа отричал предателство???
Страшен научен сътрудник Христо Иванов – поКръстювал се на Темелски, родом от с. Шумата, СИвлиевско, директор и нелегален производител на менте алкохол в шумата. 

Васил Колев – даскал и издател на Черни брошурки – ловешко-селската маша на менторите си – и той „гражданини“ от село Радювене, Ловешко – все „ГРАДСКИ“ на Попа... 
Негово всезнайство „проф.“ Божидар Димитров.
Без да чете (той знае, че Левски бил с много жени, че бил рекетьор, че по Априлското въстание нямало турци и Каблешков убил двама цигани да напишат „кървавото писмо“???), линейно може да мисли цацата във фабрика „Славянка“, но не и ст.н.с. „работил за Родината“. Абе, ст.н.с. или „професоре“ Б.Д. – срещата при Пази мост била причина за залавянето на Левски??? Да, срещат го заптиетата! Но не тръгват след него, защото не са сигурни с кого са говорили. И ако са имали съмнения, защо не го арестуват??? Да бе продължил пътя си Левски – къде щяха да го търсят – в Букурещ? Или в Созопол? 
Престани да духаш вятъра „професоре“...
Трябва време да се допитат до Попа къде ще пренощува – затова турците отиват директно в Къкрина сутринта, а не правят елементарни проверки в други ханове от Ловеч да Къкрина? Няма да проверяват тескерета – трябва да заловят Демона на Синода. Оставен на свобода, Попа си пие кайвето с чалмите – казват ловчанлии и комитетски хора. Попа не се вижда с Левски в Къкрина – повтаряте отчаяно. Остава на бял кон да предвожда турците и да разберете кой е Черния предател – като „учен“ го чака в кауша. 
           А защо Левски му бяга – нали му вярва?
Георги. Така се подписва Георги Тодоров, когато ни препраща в Библията. Но Светлин Русев му отговори качесвено и накрая се подписа... Светлин.
Няколко „сътрудници, работили за Родината“, но да не цапам текстта с имената им. Бих ги попитал само – Левски и Ботев бяха ли агенти, пък си дадоха живота за България???
Освен липсата на доказателства по чистотата на Попа, тези отровни души упорито игнорират доказателства, че той е предателят на Левски. И факти, които са много преди Вазов да напише за „тоя мръсен червяк“ – Юсеин Бошнак, когото Левски ранява при Къкрина съвсем ясно казва: Попа предаде Левски!!! 
ЛЕВСКИ в спомените на съвременниците си. Събрал и изследвал СТЕФАН КАРАКОСТОВ, Партиздат, София, 1973, стр. 318-321
„Тръгнаха за Ловеч – Левски в една кола, двамата в друга ... и влязоха в конака... скоро влезе в конака поп Кръстю и отиде направо в стаята при Левски. От сетне от Левски Никола узнал, че поп Кръстю щом влязъл при него, го попитал: „Как стана тая работа?“ Левски му отговорил: „Стана каквото стана, то се мина вече.“ (С това поп Кръстю установил самоличността на Левски. До този момент полицията се е колебала дали това е Левски.– Ст. К.)
Както в Ловеч, дето му превърза раненото ухо един турчин самозван лекар Емироолу, тъй и в Търново идва лекар (д-р Берон – Според Димитър Панталонаджия, този лекар бил Берон, последният скоро след туй пратил хабер до Ловчанския комитет, като им съобщил, че Левски му казал: „Поп Кръстю от Ловеч ме предаде, за да се пазят от този поп (Параскев Ив. Стоянов) и му превързва ухото“. Заранта тръгнаха за Ловеч. Като минаваха през Севлиево, Левски показа на Никола някои момци „наши“. Беше празничен ден – Василев ден – Левски каза: „Днес е свети Васил, поднови се нов Васил“.
И „Стана каквото стана, то се мина вече“.
Ловчанският комитет тогава излиза с решение – вижте датата:
„В 1872, след улавянето на Левски – 28. XII. 1872 г., решили да се убие поп Кръстю, но не успели. Иван Македонецът и Христо Иванов били натоварени да го убият, но като се срутил дуварът при опит за скачане, се уплашили и избягали. Вторият път видели турски стражари, че се разотишли – Иван в с. Извор, а Христо в Търново. Опитали да го отровят в хана на Тодор Киркооглу, но той се пазел“.
Съвременници, свързани с Ловчанския комитет като Илия п. Луканов, веднага повдигат въпроса не само за предателството на поп Кръстю, но и за неговото наказание – въпрос, както видяхме вече сложен на дневен ред пред Ловчанския комитет. 
На 7 февруари 1873 г., ден след обесването на Левски, без да знае това, Илия п. Луканов пише:
„Не зная какво да Ви пиша за впечатлението, което произведе на мене улавянето на В. Левски, този незаменим за нас Юнак. Наистина, братко, голяма злочестина за нас е като изгубваме този голям патриот, този искрен работник, който предпочиташе да ходи гол и гладен, отколкото да гледа народа си, че тегли игото на варварите... И кое е било туй животно, което е дръзнало да го издаде и което смее да носи името челяк и поп? Боже! Докога ще държиш ненаказани тия злодеи, които тъй злоупотребяват твоето име, твоята служба и назначението, за което си ги създал?“

На 7/29 март 1874 г. Ил. Луканов пише на Ив. Драсов: ,.Вие ми пишете, че работите са в застой; не е удивително, когато главният двигател погина тъй позорно за срам на всичките българи, а особено тъй наречените патриоти“.
Когато Ил. Луканов се връща през 1873 г. в Ловеч, той е потресен. Срещнал е „подпредседателя на комитета А[настас] Ц[очов Христов] да събере другите, за да поприказвам“. Заседание обаче не се свикало, а това било наложително, защото трябвало „да се определи челяк, за да накаже изменникът“ (писмо от 16 септември 1873 г.
Въпросът за „наказанието на изменника“ поп Кръстю се подема веднага след Освобождението на България. Комитетските дейци няма да чакат Б.Д. да се налудува:
В Историческия архив на Народната библиотека се пази писмо от Ил. Луканов, в което се предлага с дата 9 октомври 1878 год. на Ст. Стамболов да бъде обесен поп Кръстю:

„В София се правял паметник на нашия герой Василя Левски, а като е тъй, публичното наказание на неговия предател дали не ще бъде уместно. Дали бесилото не ще бъде най-добрият паметник за [о]нези наши българи, които вякога са се [по] лозували от критическото положение на нашия, народ, за да постигнат своите цели? Трябва ли и сега да търпим подобни животни и да ги гледаме да се наслаждават от плода на работите на онези, които сами те са предали на тираните, за да отървят жалкото си съществувание и даже да са обогатят. Не ще ли бъде уместно, ако ний и всички други градове, които участвуваха в народното движение във времето на Левски и малко или много пострадаха от предателствота на попа шпионин, ищет чрез протести или по друг начин наказанието на злодееца?
... Колкото за тук, аз съм уверен, че ще можя да накарам всичките, които са участвували, да ищат наказанието му, но моля, че по-лесно ще са получи, ако са ище наказанието му от всъде. Чувах, че орханийците искали да го убият и заели от него запис за останалите у него от Левски пари уж 400 гр.?! (АНБ, II В, 5920)“.
Може да си араламбите каквото си щете, но за мухбира поп Кръстя и неговото ИСТИНСКО предателство има спомени на сподвижници на Левски – участници в делото, публикации на Ботев, Каравелов, Заимов, Вазов... Има и ДОКУМЕНТИ – телеграма № 1117, писмо до Иван Драсов... 
Защитата на Попа няма документ, който да го оневини – даже в попският „Требник“ се самоосъжда. Не казвате и защо Попа не е поне „кошаревски“ свидетел по делото? Затова ви приканвам – търсете документи, правете фалшификации – но дотогава мълчете и четете... 
Да се чете, но как да съчетаеш производството на алкохол и книги – не става. Ако бе лесно и Темелски би научил нещо от сп. „Векове“ 70/71, бр. 3, 1973 г. за „Поп Кръстьо и шифрованата телеграма до Търново“ от М. Михайлова-Мръвкарова, че: „Единственият известен засега турски документ, който свидетелствува за това, че поп Кръстьо е бил доносник на турската власт, е шифрованата телеграма на мютесарифа на София Мазхар паша до мютесарифа на Търново“. 
По-тихо... Ше цитирам писмо от книгата си „Левски & Попа“ – (и на други места го има) дано прогледнете. Няма само с вас да се занимавам. Ето писмото до Драсов:
„Господин Иване!
За сега нема какво по ново да ви кажа, освен, за една Нова Случка, която ся случи преди 10-12 дена в Троян. Негово Преосвещенство диаволът поп Кръстю ходил беше в Троян да купува уж шаяци за търгование да печели и което не излезе тъй. Той да бил пратен нарочно от Правителството да шпионира и там работеше. Не се мина 3-4 дена туку видехме, че докараха 7-8 души вързани с белезници оковани Пенча Василков, брат му Димитър, Василя Богов, на Попо Коста момчету и йоще неколко другари съсътуй име комити. Оставиха ся на затвор... Сичките момчета ся настръхнали от страх от този проклет циганин и как никак неможи да му се намери колко лъжи. Той сега вече започва на явно да си върши работата и чункин стана вече публичен шпионин. Вардеха се даже жените и децата от Негу, а той лащее като Архимандрит, онези дрехи по негу, онези салтанати... 
Мама му да еба… 
Брате мой!  Незнайме хич как ще можем да ся отървем от тогози проклетник...
       1874 февр. 27, Тодор Хинов“

Любим мотив на душманите на Левски е да сричат, че Левски и Раковски уважавали Попа. ОК! Но не им дават възможност да снемат доверието си от Кръстя. Защо ли:
За присвоените пари от Попа народна пара, адвокатите на мухбира поп Кръстя се правят на умрели лисици, а някои съвсем се престараха – както историкът Иван Лалев от Ловеч. Отрече се председателството, предателството му, че и откраднатите пари не било негова работа, а на Пъшков, Луканов... През 1974 г. гръмко Лалев ни съсипа, че намерил парите... в Лукановата къща, която още от 1901 има друг соственик и по-късно е музей. Ако това са били пари на Луканов, защо след Освобождението не ги е похарчил, а ги е оставил та след век Лалев да ги открие и докаже измислиците си. Самият поп признава, че употребил парите „за ден-два в своя работа", но това не значи нищо за „историкът“ Лалев. Съчинават хакти, рушат плочи и откриват лъжовни, без никаква съвест, че съсипват Святото име на Дякона. 
Но... дойде 2013 год. и още един енорийски историчар получи заслужено обяснение в „168 часа“ – журналистът Росен Янков публикува „Левски плащал с перпери? Хайде бе!“
„Колкото и да е предпазлива, хипотезата на Иван Лалев за изровено комитетско имане в Ловеч все пак си е нескопосана. Тя е симптом за най-типичното професионално заболяване на българските историци – да го наречем кабинетна асфиксия. При него историкът става жертва на спарения въздух в кабинета си. Кръвообращението му не се вентилира нормално и в резултат мозъкът прави не само погрешни, но и смехотворни заключения. Ако излезе и отиде да огледа мястото, върху което разсъждава, ако се допита до специалисти в други области (в случая нумизмати, архитекти, военни и др.), такъв човек ще види очевидното, което дотогава е убягвало, не само на него.
...Протоколът обаче изобщо не уточнява откъде точно са изровени монетите. Затова един свидетел твърди, че са от двора на поп Лукан, а друг – също компетентен, че са от съседен двор, отделен от Поплукановия с улица. Има и още разминавания: Дали монетите изпадат от рухнал дувар, в който според писателя Георги Мишев поп Лукан лично ги бил зазидал? Или кожарят Радой и жена му са ги откопали от пръстта? Дали са били в кожени дисаги или в гилзи от снаряди, с каквито поп Лукан няма как да е разполагал преди Руско-турската война? Нито Мишев, нито Лалев си дават труд да проверят и колко пъти е препродаван Поплукановият имот, кои са били собственици преди кожаря Радой и дали там не е живял общински чиновник-нумизмат, както се твърди.
Вижда се, че ловешката интелигенция в лицето на Лалев и Мишев няма сигурни сведения какво е станало в града само преди 40 г. Как тогава да е наясно за събития отпреди 140 г.? Но пък колкото по-освободен си от фактите, толкова по-далeче стигаш в хипотезите.“
Така се отговаря на „професори“, старши сътрудници, доносници и недоучени селянчета. Нямах шанс да се сдобия с подобни титли и затова гледам с очи да видя и с ръка да пипна. Като независим от енорийски историци, в деня на Независимостта ни – 22 септември 2011 год. – поех за... Зайчар. Други трябваше да го сторят това – тия с титли и претенции, опиянчвайки се в Темелската менте кръчма. Много ме съветваха да не прекрачвам границата – ще ме одерът жив и направят на плескавица... 
Мишев щял да страда. Ристю Темелски – тоже.
И запитах за една книга, издание на Историческия архив на Белград, Документ № 379. На стр. 537-538 няма дума за Великият Левски, а за дребосъка мухбир поп Кръстю Тотев Никифоров:
„ДА ЖИВЕЕШ В БЕЛГРАД, 1851-1867 год.
ДОКУМЕНТИ НА ГРАДСКО УПРАВЛЕНИЕ
НА гр. БЕЛГРАД. ИЗДАТЕЛСТВО: 
ИСТОРИЧЕСКИ АРХИВ НА гр. БЕЛГРАД
ДОКУМЕНТЪТ Е ЗАПИСАН ПОД ПОР. № 379, 
стр. 357-358
„СПИСЪК НА ОБВИНЯЕМИ ЛИЦА СЪДЕНИ В ГРАДСКИ СЪД ПРЕЗ МЕСЕЦ ЯНУАРИ 1862“ 
СЛЕДВА ТАБЛИЦА, В КОЯТО ПОД ПОРЕДЕН № 379 
Е ВПИСАНО, КАКТО СЛЕДВА:
„КРЪСТА Т. НИКИФОРОВИЧ, 
СЛУГА НА Г-Н ГЕОРГИ РАКОВСКИ, 
РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК; МЕСТОРОЖДЕНИЕ -
 с. ЛОВНА В БЪЛГАРИЯ; МЕСТОПРЕБИВАВАНЕ - 
гр. БЕЛГРАД; ДАТА, МЕСЕЦ И ГОДИНА КОГАТО Е ПРЕДАДЕН НА СЪД - 5 ЯНУАРИ 1862 г.; ВИД ПРЕСТЪПЛЕНИЕ - КРАЖБА; 
ДЕЛОВОДЕН НОМЕР 196“

Този документ доказва, че има рецидив в поведението на мухбира Кръстю. Свикнал веднъж да краде, няма срам да присвои и народната пара, събрана с огромна мъка. Парите на Ловчанският комитет, които поп Кръстю дължи не ги връща, а си доизгражда къщата с тях.
„Поп Кръстьо беше при Раковски ученик и го издържаше Раковски, но каква благодарност да отиде на Раковски, утваря му сандъка и му открадва парите... и го беше усадило на 3 г. сръбското правителство в Тепчидере със синджири. Чи по бомбардирането на Белград помолихме Раковски, че го освободи“ – пише по-късно за тази ранна проява на п. Кръстьо Христо Иванов Големия. Дойно Дойнов, „Левски – най-ясната загадка“, стр. 251,  2012
   Всичко това няма значение за душманите и националната ни телевизия БНТ, която след „Черна легенда“ излъчи поредна лъжа на 22 ноември 2013 (автор Поли Златарева, „Панорама“) – за  мерака да има площад в Ловеч на името на предателя поп Кръстю. Отново стари небивалици и обвинения на хора, които отдавна са арестувани – парите били у Марин Поплуканов, а попа... девствен???? И това, че е съден за кражба не ги трогва и мълчат за документа... 
Тези средства са причина за края на Апостола, за Къкрина и бесилото. Но те погубиха Попа. 
Ще затрият и слепите му защитници.

Фандъците на Фандъкова

Ще цитирам изпратеното по куриер от мен Заявление до Кмета на София. За да се знае какви ги върши Фандъкова и нейните „специалисти“. И след това писмо не се извиниха, или да се обадят, да ме видят и ми обещаят да внесат в Общ. съвет проблемите и да решават. Осем години имаха право и да ми откажат и бяха длъжни да отговорят. Като жена, кметицата добре знае, че нов живот се дава с любов и удоволствие.
Но тя, милата, с мълчаливо удоволствие и наглост реши да отнеме моя живот.
На 18 юли полицията отцепи половин София заради протестиращите 35-ти ден. Нямах достъп до „Московска“. Още не зная дали бе за добро. Жив, но унижен – запален и... щастлива кметица – няма кой да й мъти главата с някакъв си Левски... Като капелмайстор на София нареди на полицията и при мен се появиха двама униформени:
– Александър Стефанов ли сте?
– Да, за какво става дума?
– От „протестите“ казаха за запалване пред общината
– Не съм от „протестите“, а протестирам срещу Фандъкова и ви давам ксерокопие на писмото, което съм изпратил на Кмета.
Бяха млади, учтиви момчета. Фуражките им се разклатиха от недоумение. Техният Началник през минута ги търсеше по телефона и докладваха:
– Снемаме показания... Пише сега... Подписва предупреждението „да спазва законите на Република България, да спазва общественият ред, да не се самозапалва...“
– Знаете ли, че осъден на смърт не изпълнява заповеди? И като си тръгнете и скоча от прозореца – какво ще ми направите... Бяха изненадани от въпроса.
– Ще говорим с Началника да направи нещо...
Боже, какво доживях - Фандъкова нехае, а Полицията ще помага на Левски...
С усмивка им показах, че няма как да направи каквото и да е, но пък после ще броят труповете по време на кметицата Фандъкова... И добавих:
– Като ви свърши наряда и свалите пагоните се обадете да почерпя – ако мърдам още...

                                         Ето писмото - заявление, което изпратих:

  Г.Г. Фандъкова, Чобанов, Бежанска...
ЗАЯВЛЕНИЕ. ЗАЯВЛЕНИЕ. ЗАЯВЛЕНИЕ
На 18 юли Васил Левски има рожден ден. 
На този ден пред Общината, ТВ екипи и раздаден текст с подробно обяснение за Вашият цинизъм спрямо мен – ще се самозапаля.Имате право да си вземете кибрит и участвате докрай пред обективите с азиатската си наглост.
СЕДЕМ години Ви моля и няма отговор – има размотаване, дискриминация и неспазване не на закон – майната му, а елементарен морал няма. Началото започна, когато г-жа Фандъкова бе зам. кмет и след бумащина ми определи среща на ул. 11 август в приемната си в 14 часа. Не дойде до 16 ч. Разбрах, че била в транспортно у-ще „Каблешков“. ОК, но елементарното възпитание изисква да насрочи нова среща и извинение за пред „чужденците“... Вече започна ОСМАТА годишнина и смятате, че с процедурни фокуси ще избягате от въпросите – вече не пред мен, а пред тези на журналистите и в книгата, където има подробно описание за всички гадости, които ми причинихте.
На Седмата година хитро казахте, че нямате мои молби??? Веднага изпратих входяшите номера и... ме отстреляхте в музея на София, убедени, че той няма компетентност за това. Директорът по традиция се замота, за да признае, че няма „компетентност“ и бил закупил моя книга за пам. на Левски в София – лъжа!!! Да бяхте му казали, че тази книга я депозирах в деловодството като подарък за кметицата Фандъкова и че няма откъде да се закупи!!! Протестирах и... мазно ме прехвърлихте на вероизповеданието на пл. Славейков – да печелите време и ме унижавате напоително. 
Джамия ли ще строя или пам. на Левски??? Книги за Апостола ли ще подпомагате или Корънът??? А при Косьо Самоковецът сетихте ли се да ме препратите? 
Трябваше да спрете тая гадост!!!
Разбрах от „специалитите“ – г-н Чобанов бил възмутен, че 7 год. общината мълчи, но и на него съм писал – през юни 2012 още... и няма отговор. Погледнете с отворени очи проекта за пл. Знаме на мира. Ще го направя за една четвърт от сумата, която заплащате за други паметници. И като дойдат китайците на разкопки ще разберат, че имало и други художници в Българско, с друго мислене. 
              Така ли е, г-н Чобанов?
Подсещах и за книгите ми за пам. на Левски в Карлово и другата – Левски в изкуството – всички изкуства. Напомнях, че ще Ви предам половината тираж, за да си възстановите финансовата подкрепа.
Да Ви покажа книгите поне исках. Но, други са вашите проблеми. 
След като ме препратихте при „специалистите“ на пл. Славейков на тях им бе необходимо ШЕСТ месеца трогателно да ми съобщят, че трябва да има инициативен комитет и всякакви тути-кванти... и че „окончателното решение е в компетенцията на Столичния общински съвет“. След ОСЕМ години ли разбрахте това? Кмет и зам.кмет, началник-кабинет на Кмета, директор на музей на София, специалистката Маринова и Иванова не го ли знаехте, че ОСЕМ години ме размотавате? Бежанската директорка на „Култура“ можеше за ШЕСТ месеца да измисли две изречения – имат ли качества проектите, трябва ли да си оправите пам. на Стамболов, заслужава ли майката на Левски да има ЧИСТА улица до сина си, трябва ли да подпомогнете книги за Левски... Нее, тя хлъзгаво си изми ръцете, като ми изпрати 5 стр. ксерокс на „Общи положения“ – възмутително, извънградско лицемерие. Имате власт и компетентност, ако не лично да решите, то да го внесете в Общинския съвет – нещо, което съм Ви написал още в първите си молби и това ми бе обещано с възторг от Началник кабинета. Не е ли ясно, че искам подкрепа от Вас, така както подкрепяте актьорите със заплати и сетне с финансиране на Аскеер??? 
Те имаха ли инициативен комитет? 
1. За ул. Гина Кунчева трябва ли комитет? Не знаете ли що е самосезиране и не разбирате ли че не трябват средства по моето предложение, което прилагам, а морал.
2. За пам. на Стамболов – вие сте стопанин на него, благодарение и на МЕН – грижете се. Двадесет дни след откриването му откраднаха буквите... от центъра на София. Бяхме направили и осветление, което консумираше ел.ток колкото джобно фенерче от 12 волта – възстановете го. Да ви покажа ли как изглеждаше нощем осветен?.

 Отзад някой е посегнал на гранита и от дъждовете тази 2 тона глава ще падне – не ви ли е ясно за какво става дума?
Къде са специалистите, които искаха да взема разрешение от Арнолдо Дзоки за мой проект – д-р Чобанов взе ли разрешение от Дзоки, за да резне крачетата на коня?
3. За „Мистрията“. Вижте добре проекта за пл. Знаме на мира. Преди Седем години исках да кажете – проекта няма качества... и ме поканите на кафе. Ама нямате сила за тази лъжа и се ПОДИГРАВАТЕ с мен, че и с кафе не ме почерпихте. Останаха ли „специалисти“ в общината, които да знаят, че отдел Култура нищо не знае. 



 Проект за пл. Знаме на мира, кв. Павлово








Искате още примери: от години д-р Джавезов от комитет В. Левски клонира релефа на Рудолф Вейр от паметникът на Левски и нагло печели от това. Нагледно съм илюстрирал всичко в пресата – прочетохте ли? Нямате документ за собственост, но е Ваш – има ли разрешение Джавезов от Вас, получавате ли хонорар от него, спряхте ли тази негова гадост, която разнесе в Скопие, Париж, Токио, в Кипър... и официално откривани от Президент и шеф на Парламента... Какъв Левски, какви инициативни комитети... 
Левски не е на Карлово, София и Ловеч – на България е!!!! 
На 18 т. м. всички чиновници с изгладени ръбове на панталоните ще възхваляват цинично Апостола и нищо няма да правят за него. Като специалисти защо не лобирате най-после след ВЕК да се осветят и открият официално родната къща на Левски, параклисът да нея и паметникът му в Карлово. Енорийските историци в Карлово продължават да лъжат, но аз доказах документално всичко това – е, и??? Четохте ли?
Без инициативен комитет писах до Президенство, Народно събрание, до два кмета на Карлово, до соф. община... всички сте се уговорили и не отговаряте. Но ако аз ще се спася от циничното ви отношение, Левски ще ви прости ли???? Наивност от моя страна...
Това, че става дума за Карлово не ви оневинява, защото това решение по официалното откриване става след решение в София – нито съм Млад, нито съм Малък, за да не зная как стават нещата. Не трябва финансиране „след разрешение на общински съвет“, а мерак, свещеник и китка босилек... Да се изпъчи някой Началник и ме трогне с някоя преписана реч кой бил Левски... Ако знаехте, нямаше да се гаврите с мен.
Да ви напомня, че през 2004 год. кмета на Париж ме прие на разговор след 10 минути, щом разбра че търся документи за Левски.  
Тогава на моя сметка възстанових гроба на Паскин и Модилиани. 
Дарих цял паметник на приятеля ми Людмил Янков – Герой на България – на худ. галерия в Кюстендил и финансирах негови книги.
Дарих цяла моя изложба на галерията в Добрич през 2003 г.
През 2007 г. направих пам. на Левски и сподвижниците му в с. Голям извор, Тетевенско и доплатих 700 лева, за да се завърши. 
Не зная Фандъкова да е дарила 20 лични стотинки...
От година съм започнал дарение на музея в Карлово – вестници, единични броеве, юбилейни издания, книги, документи, снимки, 1100 оригинални отговори с автографи, свързани с Левски и Попа. Огромен архив, обемен и тежък, но кмета на Карлово не му дреме и не отговаря да изпрати поне лека кола, която да натовари всичко...
На всички архиви из Българско съм дарил книгата си за пам. на Левски в София, за която вие отказахте всякаква помощ. А бе за София и Левски. 
И вашите „специалисти“ трябваше да я направят.
Господа от общината – знаете ли що е това дарение???
Лесно щи си драсна кибрита... За спасение. Но в библиотеките ще има книга, в която нагледно и с факсимилета ще е описана цялата ми ОСЕМ годишна извратена сага. 
Не жълта, а документи...
Трудно Ви бе да направите добро. Но с лекота ме унижихте. Срам.
            А след 18 юли...  
            Александър Стефанов, 1 юли 2013

Тази творба взе наградата на СБХ за 1989 г.

На мястото на варта са релефни букви – латиница и кирилица – културна европейска интеграция. Предложение за пл. Знаме на мира, кв. Павлово

И за тази книга тъпсех подкрепа, ама надай се душо...  Книгата включва всичко направено досега за Левски - паметници, живопис, скулптора, графика, ордени, медали, плакети, плакати, филми, театър, песни... ВСИЧКО за Него.

              ДЖАНКАТА  НА  КМЕТА  ФАНДЪКОВА

.-

Това дърво години си расте на воля върху раменете на Апостолът ни.
Всеки ден Кметът на София и подчинените й профучават покрай уж Светеиът наш ... 
и пет пари не дават.
Ракия ли варят от плодовете му или чакат да наедрее и раздават на бедните дърва за огрев...?
       Александър Стефанов, 18 ноември 2013

Васил Левски – кой пък е той?

В-к „Диалог“, 18 юли 2012, рожден ден на Левски.

През 2007 год. издадох книга с документи по историята за изграждане паметник на Васил Левски в София и открих това, което други трябваше да сторят много преди мен – името на автора на забележителния релеф. Но документите от Архива за сетен път ми отвориха очите, че Апостолът пречи на България и нашата признателност е лицемерна и достатъчно фалшива.

Продължих да ровя в Архива. Тези мои занимания и невероятна обич към Дякона ми донесоха само страдания и сблъскване с престъпно отношение към Светеца. През месец юли ще има честване на кръгла годишнина от Неговото рождение – срам ме е да напиша колко години са изминали и гурелясалия неблагодарен българин и Карлово какво направиха за него:

1. До родната му къще се изгради параклис и там са част от косите му. На официалната страница на къщата-музей „Васил Левски“ се мъдри този текст: „През 2000 г. в музейния комплекс е включен мемориалният параклис „Всех святих болгарских“, построен в памет на Апостола. Появата на храм на това място не е случайна. Той е не само място за съхранение на спомена за Апостола, а символизира единството на родова памет и исторически формиралата се сплав от личностна, национална и човешка идентичност на българското достойнство. С иманентно присъщите си християнски принципи и общочовешки ценности и добродетели Васил Левски застава в поредицата от герои на българския пантеон, сред светците на наречения от него „Храм на свободата“. Застава не като обикновен съзидател, а като „апостол“.“

Въпреки този „иманентни“ принципи и добродетели – до ден днешен този Пантеон не е осветен.

2. Паметникът на Апостола в Карлово до ден днешен не е осветен и открит, независимо че през годините местни историци, уредници и краеведи лъжат всичко що може да чете в Българско, че бил открит през 1902, 1905, 1907 г...

Цялата 1907-а е изпълнена с финансови пререкания между д-р Генков и скулптора Марин Василев, че и до 1909 год. Може ли да не е „окончателно приет“, но да бъде открит:

София, 2. VIII. 1907 г. До Г-на Пред. на Комитета „В. Левски“ в карлово

Тъй като до днес немам никакво официално съобщение от Ваша страна за окончателното приемане на паметника, от което излиза, че и до днес не сте извършили приемането, то в това отлагане за приемането на паметника, аз намирам едно нарушение на Контракта от Ваша страна... С отлично почитание, М. Василев.

След седмица Марин Василев търси благословията на свещеник Джаджев:

9. VIII. 1907 г. До Г-на Свещ. Джаджев, в Карлово

Отче, Моля ти се, бъди така добър да ми съобщиш в София, дали е направена формалността за приемането паметника. С поздрав, М. Василев.

Все още сме в 1907 год. Полемиката продължава:

М. Василев & С-ие, Варна, 31. X. 1907 г.

До Г-на Пред. на Комитета „В. Левски“ в карлово

...какво мисли да прави Комитета по протокола на комисията за приемането на паметника и по отговорът ми от 4 т.м., за да зная и аз от своя страна какво да правя. М. Василев

Както е видно – Василев прави всичко възможно да вразуми Карлово... Но Комитета контрира и в ПРОТОКОЛ № 39 от 4-ий Януарий 1908 г. е записано: „едни части се бракуват, а другите се поправят“. 
И тази година се изтъркаляла и... няма приемане, няма и ОТКРИВАНЕ. Но предстоят 1909, че и 1912, 1914, 1926 години...:

Писмо № 1176, от 21 март 1909 г. до карловския градски кмет

Имам чест, Г-н Кмете, да Ви явя, че комитета „В. Левски“ ... РЕШИ: паметника на В. Левски да се освети и открие преди месец май т.г. Председател: Д-р В. Генков

И през тази 1909 година Василев все не се съобразява с решението на журито и не предприема нищо по паметника. Затова Комитетът на 8 априлий 1909 год. Решава:

I. Да се пише на Г-н М. Василев да започне поправката на паметника. По въпроса за определяне датата за освещението на паметника да се свика отново събрание в близко време.

Става ясно – незавършен паметник през 1909 ще бъде открит в... 1907 год., според енциклопедистите на Карлово??? Имало паметник да пати от „учени“, ама толкова години, не е за вярване. Но ще повярваме – следват още години:

ПРОТОКОЛ. Днес, 26. II. 1912 год., Комитета има заседание в салона на др-во „В. Левски“ с дневен ред: окончателно определяне датата за откриване на Паметника.

Св. Илия Джаджев: .... то паметника да се открие през 1913 год., като се предвидят суми и е за тържествено откриване на паметника.

Писмо № 2251, от 6 юний 1912 г. от Г. карловскиЯ градски кмет

Да помоли Комитета „В. Левски“ да отложи откриване и освещаване на паметника за м. май идущата година по причина, че бюджета на общината още не е утвърден и нема време да се украси и залеси площада „В. Левски“...Кмет: Ив. Ст. Шарлаганджиев; Секретар: Г. Макавеев“

№ 1321, 27. VI. 1912 г. До Г-на Пред. на пл. окр. пост. Комисия, Пловдив

Комитетът... с прот. решение от същата дата преустанови откриването, да стане през месец Май ид. год. Денът обаче ще остане да определи Н. В. Царя, който е изказл желание да присъст. на това тържество. 
      Председател: Д-р В. Генков; Секретар: Макавеев.

В деня на поклонение през 1926 година, Д-р В. Генков и скулпторът Марин Василев си разменят поздравителни телеграми. Но това не е откриване, а поклонение.

       Та кога бил открит ПАМЕТНИКЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ????

3. Родната къща на Левски бе оставена да рухне, превърна се в клозет, за да се заграби местото. В 1933 год. режисьорът Васил Гендов и полк. Петър Димков, лечителят, спасяват руините и след скандали със София се издига нова къща, която виновниците в Карлово гордо наричат „възстановена“. Възмутени от това, че външни хора мътят водата на Карлово – до днес те са обругани и „заслугите“ прикачени на „карловското гражданство“??? Така всички уредници в родната къща на Левски, преписвайки един от друг лъжите си, прикриваха своята непригодност да работят за Апостола. В „Енцикопедичен речник на Карлово“ от 2005 г. се споменава името на Петър Димков от историка Тодор Петров Тодоров, но шефката на къщата-музей Дора Чаушова не може да преглътне умишлените си грешки и дума не споменава за него във юбилейното издание от юли 2012 „Васил Левски“... Не пропуска да каже, че „правителствота отказа да подкрепи програмата за всенародно честване и музеят е отворен неофициално“. Но това е през 1937 год., а до днес Карлово и г-жа Чаушева какво сториха да осветят и открият родната къща..? Нищо! Димков ли пречи?

Карловски Град. Общ. Съвет. Извънредна сесия. 38 Протокол.

Заседание на 15. XI. 1927 год.

ІІІ.

Г-н Кмета докладва, Че мястото гдето се е родил апостола революционер В. Левски находящо се в ул. „Крайна“ квартал № 85 при утвърждаванието на уличната регулация и др. на града 1900 г. е уничтожено цялото за улица, от което явствува, че тогавашното настоятелство на Д-во „В. Левски“, па и Общ. Съвет не са се погрижили да запазят тази светиня за града.

       И тази светиня до ден днешен не е осветена и открита.

Всички „критици“ страдат от една болест – как да подменят истината и напишат успокоителна епикриза за себе си, за вината на Карлово (на Общината), не на „гражданството“, услужливо години заблуждавано от енорийските историци-отличници. Тези „критични бележки“ са слаба ракия, но „в интереса на карловската истина“, пише Фъргов. Не е важно кой кога е бил кмет, кой се е представил за такъв или онакъв, а защо Карлово не освети и откри паметника на Левски, родната му къща и параклиса до нея, каква е заслугата на Димков и Гендов и къде, в кое „гражданство“ да търсим „заслуги“, след като до днес, 2012 год., тези паметни знаци не са открити... А секретарят Христо Фъргов, преписал педантично всичко, защо прикрива някои протоколи и дума не споменава за тях в „Критични бележки“... Защо? Никой не трябва да се съмнява че е знаел, след като повечето неща са минали през ръцете му като секретар (през 1927 год. като пръв настоятел на обновеното народно читалище „В.  Левски“ в Карлово „работи за привеждане в ред на читалищния инвентар, архив, библиотечно и музейно имущество“), а и братя Чардаклиеви са му „роднини и приятели“. И ако някъде не е бил пряк свидетел, до 1956 год., когато критикува Васил Гендов – убеден съм, че старателно е преровил архива, но Бачо Фъргов умело шикалкави – сега му казваме конфликт на интереси – няма да псува работодателя си ... Нима е забравил какво е подписал в писмото до с. Дъбене от 1933 – „да се изгради още веднъж онази слупена хижа, която роди и откърми безсмъртния Апостол на българската свобода – Карловецът Васил Левски“ – не реставриране, а „още веднъж“ да се изгради...

В ПРОТОКОЛ № 1 от 14 октомврий 1933 год. е записано: „...председател градския кмет А. Янакиев и секретар Хр. Г. Фъргов (пръв настоятел на обновено нар. читалище „В.  Левски“) пристъпи към разискване на въпроса за възстановяване родната къща на Васил Левски в гр. Карлово:

Иван Ст. Шарлаганджиев, като бивш карловски Кмет: „За отпустнатите 18000 лева си спомня, че са получени в читалището и внесени във фонда, за постройка Читалище, тъй като въпроса с местото на Васил Левски не е бил още разрешен“.

(Къде са парите за къщата и знае ли нещо за тях Фъргов?)

Д. Страшимиров, заявява, че... „най-важното чрез разкопаване да се потърсят и разкрият основите“. (Това комитет за възтановяване ли е или за археология?)

Н. Цветков. Изказва мисли в пълно съгласие с Г-да Попов и Страшимиров: „В миналото Ученолюб. Д-во не е могло да мисли за възстановяване на къщата“...

Д-р В. Генков. Като председател на Учен. Д-во „В. Левски“, отправял „официално писмо до тогавашната Общинска управа, да се запази на всяка цена дворното место на В. Левски, но със съжаление констатира, Че тази им молба не е била удовлетворена“...

Ако електоратът на Карлово не е запознат с тия протоколи, то историците не знаят ли думите на Д. Страшимиров от този протокол: „Миналото на въпроса е достатъчно изяснено“...

И защото е „изяснено“ – дума няма за полковника. Това било „карловската истина“ за къщата и хоп, Димков няма принос? И се хвърля „незаслужен укор и петно не само върху Чардаклиеви, а и върху карловци“ – пишат уредниците в къщата??? А сега, де...

     Но, ще припомня, ще подскажа... другата „истина за гражданството“:

Карловски Град. Общ. Съвет. редовна сесиЯ

28 ПРОТОКОЛ. Заседание на 5 октомврий 1928 г.

І. Да се отчужди за обществена полза парцела ХV в квартал № 85 отЧужден за Н-ците на Христо Лалков състоящ се от 160 кв. м., за да се направи в бъдаще в него паметна плоча, чешма и др. подобно, което да спомня за родната къща на револиционера „В. Левски“.

       Сега вече и аз разбрах: След коджа мерак и „лелеяни мечти“ за къща, Карловския Гр. Общ. Съвет реши да има нещо, „което да спомня за родната къща на революционера“.

Достатъчно автори и още куп пишман поборници-глашатаи на „карловската истина“, направиха пътека до Президента да доказват нечии „заслуги“ – имат право. Тези „заслуги“ са само на Карлов. Гр. Съвет, а карловското гражданство години бе заблуждавано. Затова не може да приписваме заслуги на полк. Димков и Васил Гендов – те нямат участие в позора:

105 години Карлово не открива паметника Му,

55 години изчакваха времето да свърши своето и приватизират местото, а за парлама да направят „паметна плоча, което да спомня за родната къща на революционера“, а от 1937 г. прикриват вината си, отричайки Димков и Гендов.

Но, двамата сториха това, че да не е само „СПОМЕН“ къщата на Левски...

Те я СПАСИХА за Карлово и България. Те...

       Пропуснахме и днес, през 2012 год. да се намерят такива „незаслужили“ патриоти, които да осветят и открият Параклиса, Къщата и Паметникът на Васил Левски в родния му град Карлово – независимо от това, че Общината е имала подобна цел още... преди да се роди Левски и всякакви опити да се приватизира тази идея е „обида за Карлово и карловското гражданство“...

За всичко това писах до всички столични вестници, Президентство, Парламент с надежда някой да се намеси и да се стори необходимото, щото преди да пристигнат официалните гости на 18 юли да се оправи това невиждано лъжепатриотарстване, познати речи, салюти, ура-ура...

и Параклиса, Паметникът и Родната му къща да са отново неосветени и неоткрити. А пари не трЯбват – САМА ПОП С КИТКА БОСИЛЕК ДА НАПРЪСКА ВЛАСТНИЦИТЕ НИ, ДА СЕ ЗАСРАМЯТ И ИЗМИЯТ ОЧИТЕ СИ С ОСВЕТЕНАТА ВОДА. и ДА МУ СЕ ИЗВИНЯТ НА НЕГО – АПОСТОЛЪТ НИ...

Никой не отговори. Никой!

Хонорарът от този материал да се преведе по сметка на уредниците в къщата-музея, защото те работят за пари, аз за Левски.

Александър Стефанов, 18 юли 2012

Всички цитирани документи от протоколите няма да ги намерите из книгите на енорийските историци. Но те със зъби и нокти, със краеведска страст правят всичко възможно никой да не научи за гадостите спрямо Светецът ни.

Много директори и уредници видях през годините в красиво Карлово. Някои искрено ми помагаха, други цинично пречеха. От простотия и безхабирия към Левски.

Сегашната шефка на музея, Мария Деянова, може да бъде всякаква, но не и директор на музея в Карлово. Нито има подготовката, нито морал и защитава тезата ми, че Левски пречи на Карлово и България. В този градец всички се познават и няма анонимността на големият град – ако това, което се говори за нея е вярно, тя с успех би била Директор на удоволствието...

В отговор на нейни изцепки към мен я попитах: с какви качества стана директор? Да не смятате, че се е изчервила? Не отговаря, както и карловският кмет на въпросите ми за Гина Кунчева; за Петър Левски; кога е открит паметникът; защо има празен гроб, а Красев знае къде е погребана Гина... но мълчи (не го били попитали?, мъдро отговори Деянова???), посоченият гроб в границите на гробището ли е или извън него – ако е извън значи се доказва самоубийството й; защо музеят не предприема нищо да изкопае Светите кости на майката; защо се оставят на войнишката случайност; как така чистачката на музея ги прибира в щайга, а няма за цяр учен човек от музея. Попитах защо след като цяла България помага със средства за паметниците в София и Карлово – на софийският е изписано „От признателното Отечество“, а на карловският – „От карловци“????

Мълчи от незнание, Милата Мария...

Така се обръщах към нея с надежда да я трогна и приюти в пазвата на музея всичко, което имам за Левски. Бях оставил мои книги в музея да ги продават или подаряват – ако спечелят нещо да си купят кафе и ме споменават с добро. Нее, отворената Мария нареди на подчинените си да изхвърлят вече подарените книги за Дякона и  Дарение да не приемат???? С директорска проклетия лиши Карлово от истински документи – сега друг музей ще ги притежава, а карловското гражанство няма да знае за тях. И тя.

Преди тези въпроси имах мерака да направя на музея друго Дарение – почти всички издадени книги за Левски – много от тях сканирани; юбилейни, специални вестници, посветени на Него;  отделни публикации; оригинални отговори с автографи от книгата ми „Левски & Попа“ – 1100 броя; книги за изкуство; книги с рисунки и автограф – например на Рафаел Алберти – ама що да стори, като не го познава; книга на Жечко Попов с посвещение...; всички документи, писма, свързани с историята по паметника в София и Карлово, родната къща – сканирани, за да ги имат, четат и не обикалят като мен из цяла България; оригинални снимки; сканирани хиляди вестници по теми – личности, политика, изкуство, спорт, космос, летци, БГ-история, световна история, музеи и музейно дело, писатели и юбилейни оригинални вестници за тях... Всичко, което съм събирал с години и до днес съм убеден, че то трябва да е в Карлово – не в София или друг град, а в Карлово. Предложих да и покажа тази книга – готова за печат, и се запознае с документите, които не знае Че съществуват – тогава да си каже мнението и разбере, че не всичко расте по къра. И тя, милата, нали си има свое „предначертание“ – не познава писмата, протоколите, не е виждала книгата ми, но с „възпитание и познания“ изля с похабените си устни тирада от гадости:

„20 юли 2013

Г-н Стефанов, ако в тази Ваша книга има хули и очерняне на карловци и изопачаване на исторически факти по отношение на заслугите, които имат и карловци за издигане на паметника на Апостола, отричане на приноса на Ученолюбивото дружество „В. Левски“ от 1893 г., в което влизат всички интелигентни карловци по това време и чиято основна цел и дейност са били издигане на паметник на Апостола в родния му град. Заслугите на Карловския комитет от 1933 г., Народния комитет „В. Левски“ в София и Карловската дружба в столицата за възастановяване на родната къща на Апостола, за което също има документи, то ние не можем да бъдем приятели. Няма да има сериозен човек и що годе интелигентен, който  да погледне сериозно на нападките и присъдите Ви затова, Че паметника и къщата не са осветени освен с насмешка, нито отговорно общинско ръководство, което да Ви купи книгата. А карловци, които познават наистина и ценят историята на своя град и прочетат, просто ще Ви линчуват. (Леле, след общи приказки и... линч?)

Г-н Стефанов, не знам за какво пишете във в-к „Диалог“, но ако са някакви долнопробни клевети и хули, не споделям и не приемам Вашето мнение и отношение (не знае, но имала мнение? А вестникът е карловски, от 18 юли 2012, рожден ден на Левски). Мисля, че сте доста инетересен и интелигентен човек и не Ви прилича някак да падате така ниско. Това не е съвет, не давам съвети кой как да постъпва и какво да пише, защото за Апостола и родния му град не може, не бива да се пише просто ей така, с лека ръка. Той не е тема за всеки ден (Напротив – тема за всеки ден е, но трябва да имате време за къра и лозето, нали). Сигурно има и истина в това което сте писали, за да звучи като камбана и да стигне до повече хора. Стилът Ви на писане е достатъчно остър, красноречив и ерудиран, за да въздейства и без тях. Постъпете отговорно, към тези които ще четат за Левски, за признателността и за всичко друго, което сте писали по тази  тема за Великия Апостол. Не Ви поучавам, това е мнение на читател

(Не сте мой читател – няма издадена книга още!).

Г-н Стефанов, омерзена съм от отношението и тенденциозния начин на представяне на фактите. Цитирате само тези протоколи, които подкрепят нападките Ви и очернянето и принизяването и отричането на заслугите на карловци. Вадите документи, които сте подбрали и ги плИскате като кори за баница, но доста клисава („Вадя“ документи за в. „Диалог“, които доказват вината на Карлово – всички останали са поместени тук). Е, не им стигат парите и народният представител от Карлово Васил Алекснадров иска от Народното събрание 10000 лв., които са гласувани. Това всеки го знае и никой не го отрича и днес. Трябва ли сега да им лепим етикета едва ли негодници, защото на паметника не е записано всичко (става дума, че на карловският паметник пише „От карловци“, а на софийският „От признателното отечество“). Истина е, че една външна намеса, емоционалната атака на големия филмов деец Васил Гендов, задвижи делото за възстановяване на родната къща на Апостола, която е била рухнала (като е рухнала какво се възстановява и какво е спасила общината). Но какво се случва след това и за това има протоколи и документи – карловци (прав сте) изграждат я само за 40 дни, обзавеждат я и отварят като музей заедно с всички тези комитети, които Вие много добре знаете и аз не харесвам тази дума, но зад нея са стояли живи хора с делата си. Доколкото си спомням преди години също е имало подобна недостойна кампания за отричане направеното от карловци за родния дом на Апостола (не се отрича направеното от карловци, а това, че не признават заслугата на Димков и Гендов и го правят след като двамата дават гласност на карловската поразиИ). Е, и тук има кражба на дървен материал, но къщата е възстановена (има кражба на църковни пари и пари, които са събрани в София. Не е възстановена, а изградена нова сценография).

А щом смятате за толкова голям грях, че тези отдавна осветени в сърцата на българите светини не са осветени официално, това си е Ваше мнение.

(Ако не е важно осветяване и официално откриване, защо лъжете за откриване през 1902 г. Били „осветени в сърцата на българите“. И това го прочете от комунистическият печат – да не търсим костите на Левски, защото ги „носим в сърцата си“? Леко. Половин век пазехте мумията на предателя на България – вожда и учителя ви Георги Димитров – защо? Нали си го носите в сърцето? А за костите на Левски, Гина, Петър, Яна да мълчим и не ги търсим...)

Във Вашите писания има много заряд, предизвикват, вълнуват, Вие сте мил с мен, оценявам това, в днешно време това наистина е рядкост, но знам какво ще чуеете в Карлово по повод тази книга, да си я вземете и да си И заврете, няма да пиша къде (ще си я завра там, пък като я издам, ти ще я извадиш с рутина да я прочетеш, мила). Съжалявам не се сърдете, но когато се пише за историята на Карлово, за Левски, а и не само за тях трябва да се ползват всички известни документи и тогава да раздаваме присъди (в Карлово защо не използвате всички документи – защото не знаете че има и къде се намират). Не знам защо питате за Красев – според мен той е разказал какво знае, когато са го питали за това. А Вие какво открихте явно сте ровили и търсили доста. (За Красев открих – заради вас, да знаете – по инициатива на Иван Попов се прави ПРАЗЕН гроб на Гина – Ст. Красев се спотайва – нали „винаги са знаели къде е гроба на баба Гина“. Ти, Мила, не отговори. Пропусна да кажеш защо не предприемате нищо по въпроса толкова години – защото не знаеш, или за да не „очерням всичко и всички карловци“.

Мила Мария. Олигави ме, сетне изсъсссъска и ми завря книгата на тъмно. Там. За финал ми пожелаваш успех. Прегръщам те, ученолюбива, мила. Златни ти уста! Бай!)

Г-н Стефанов, Пак ви пожелавам успех в „святото Ви дело“, на което сте се посветили да очерняте всичко и всички карловци, живели преди нас и направили нещо за паметта на този град, признателността им към Апостола и хора, които не мислят като Вас.

Мария Деянова“

Кой какво е разбрал, това е. За яснота ще подчертая – текстът в скобите е мой.

Повтарям известното – в малкия град всички са роднини и всичко се знае. И децата затова често си приличат. Та в общината се смях с глас:

„Още през 1971 год. се натегнахме и направихме „Роза“ за др. Тодор Живков – ама от чисто злато, не от позлатено тенеке. Няма да се излагаме. Сега няма кой да каже защо не му е подарена и с нея си позлатяваме „Празникът на розата“. На избраната „Царица“ я подаряваме – какво като пише „на др. Тодор Живков“.

Това си е театро – след ура-ураа и снимки, я прибираме обратно и догодина отново на следващата Царица... Ама.., ох, нашата Мария ни взе здравето. Да вземе да зъръча от ДАНС двама юнаци да пазят „розата“ и плащаме щури пари за 500 м разстояние. В музея работи едно крехко, кльощаво момиче – то в пазвата си, без охрана предаде в Националния археологически музей в София цяло съкровище от Дъбене – шест златни и сребърни предмета от 13 век“.

Господи – помогни на мен и Карлово! Това не е Дева Мария, а Мария Деянова...