27 декември – най-мрачният ден 

на България

На този ден през 1872 год. онзи червяк, този гнусен поп Кръстю посочи Къкринското ханче... 
От години шепа душмани на Левски се опитват да „измият и лустросат“ мухбира на Апостола ни. Да бяха си служили с документи и доказателства ще се съглася с тях. Нее, нито имат познания, нито сетива за елементарна справедливост. Работят упорито с лакти и краеведска наглост. Не поглеждат документи, не се допитват до историци. Така набедиха всички от Ловешкия комитет, Каравелов, Вазов, Ботев... Забравиха да включат Тодор Живков и Хюсеин.
Кои са тези душмани:
Георги Мишев – енорийски драматурт от с. Йоглав, Ловешко, за който доказателство за невинността на попа било, че в „Требника“ си Попа отричал предателство???
Страшен научен сътрудник Христо Иванов – поКръстювал се на Темелски, родом от с. Шумата, СИвлиевско, директор и нелегален производител на менте алкохол в шумата. 

Васил Колев – даскал и издател на Черни брошурки – ловешко-селската маша на менторите си – и той „гражданини“ от село Радювене, Ловешко – все „ГРАДСКИ“ на Попа... 
Негово всезнайство „проф.“ Божидар Димитров.
Без да чете (той знае, че Левски бил с много жени, че бил рекетьор, че по Априлското въстание нямало турци и Каблешков убил двама цигани да напишат „кървавото писмо“???), линейно може да мисли цацата във фабрика „Славянка“, но не и ст.н.с. „работил за Родината“. Абе, ст.н.с. или „професоре“ Б.Д. – срещата при Пази мост била причина за залавянето на Левски??? Да, срещат го заптиетата! Но не тръгват след него, защото не са сигурни с кого са говорили. И ако са имали съмнения, защо не го арестуват??? Да бе продължил пътя си Левски – къде щяха да го търсят – в Букурещ? Или в Созопол? 
Престани да духаш вятъра „професоре“...
Трябва време да се допитат до Попа къде ще пренощува – затова турците отиват директно в Къкрина сутринта, а не правят елементарни проверки в други ханове от Ловеч да Къкрина? Няма да проверяват тескерета – трябва да заловят Демона на Синода. Оставен на свобода, Попа си пие кайвето с чалмите – казват ловчанлии и комитетски хора. Попа не се вижда с Левски в Къкрина – повтаряте отчаяно. Остава на бял кон да предвожда турците и да разберете кой е Черния предател – като „учен“ го чака в кауша. 
           А защо Левски му бяга – нали му вярва?
Георги. Така се подписва Георги Тодоров, когато ни препраща в Библията. Но Светлин Русев му отговори качесвено и накрая се подписа... Светлин.
Няколко „сътрудници, работили за Родината“, но да не цапам текстта с имената им. Бих ги попитал само – Левски и Ботев бяха ли агенти, пък си дадоха живота за България???
Освен липсата на доказателства по чистотата на Попа, тези отровни души упорито игнорират доказателства, че той е предателят на Левски. И факти, които са много преди Вазов да напише за „тоя мръсен червяк“ – Юсеин Бошнак, когото Левски ранява при Къкрина съвсем ясно казва: Попа предаде Левски!!! 
ЛЕВСКИ в спомените на съвременниците си. Събрал и изследвал СТЕФАН КАРАКОСТОВ, Партиздат, София, 1973, стр. 318-321
„Тръгнаха за Ловеч – Левски в една кола, двамата в друга ... и влязоха в конака... скоро влезе в конака поп Кръстю и отиде направо в стаята при Левски. От сетне от Левски Никола узнал, че поп Кръстю щом влязъл при него, го попитал: „Как стана тая работа?“ Левски му отговорил: „Стана каквото стана, то се мина вече.“ (С това поп Кръстю установил самоличността на Левски. До този момент полицията се е колебала дали това е Левски.– Ст. К.)
Както в Ловеч, дето му превърза раненото ухо един турчин самозван лекар Емироолу, тъй и в Търново идва лекар (д-р Берон – Според Димитър Панталонаджия, този лекар бил Берон, последният скоро след туй пратил хабер до Ловчанския комитет, като им съобщил, че Левски му казал: „Поп Кръстю от Ловеч ме предаде, за да се пазят от този поп (Параскев Ив. Стоянов) и му превързва ухото“. Заранта тръгнаха за Ловеч. Като минаваха през Севлиево, Левски показа на Никола някои момци „наши“. Беше празничен ден – Василев ден – Левски каза: „Днес е свети Васил, поднови се нов Васил“.
И „Стана каквото стана, то се мина вече“.
Ловчанският комитет тогава излиза с решение – вижте датата:
„В 1872, след улавянето на Левски – 28. XII. 1872 г., решили да се убие поп Кръстю, но не успели. Иван Македонецът и Христо Иванов били натоварени да го убият, но като се срутил дуварът при опит за скачане, се уплашили и избягали. Вторият път видели турски стражари, че се разотишли – Иван в с. Извор, а Христо в Търново. Опитали да го отровят в хана на Тодор Киркооглу, но той се пазел“.
Съвременници, свързани с Ловчанския комитет като Илия п. Луканов, веднага повдигат въпроса не само за предателството на поп Кръстю, но и за неговото наказание – въпрос, както видяхме вече сложен на дневен ред пред Ловчанския комитет. 
На 7 февруари 1873 г., ден след обесването на Левски, без да знае това, Илия п. Луканов пише:
„Не зная какво да Ви пиша за впечатлението, което произведе на мене улавянето на В. Левски, този незаменим за нас Юнак. Наистина, братко, голяма злочестина за нас е като изгубваме този голям патриот, този искрен работник, който предпочиташе да ходи гол и гладен, отколкото да гледа народа си, че тегли игото на варварите... И кое е било туй животно, което е дръзнало да го издаде и което смее да носи името челяк и поп? Боже! Докога ще държиш ненаказани тия злодеи, които тъй злоупотребяват твоето име, твоята служба и назначението, за което си ги създал?“

На 7/29 март 1874 г. Ил. Луканов пише на Ив. Драсов: ,.Вие ми пишете, че работите са в застой; не е удивително, когато главният двигател погина тъй позорно за срам на всичките българи, а особено тъй наречените патриоти“.
Когато Ил. Луканов се връща през 1873 г. в Ловеч, той е потресен. Срещнал е „подпредседателя на комитета А[настас] Ц[очов Христов] да събере другите, за да поприказвам“. Заседание обаче не се свикало, а това било наложително, защото трябвало „да се определи челяк, за да накаже изменникът“ (писмо от 16 септември 1873 г.
Въпросът за „наказанието на изменника“ поп Кръстю се подема веднага след Освобождението на България. Комитетските дейци няма да чакат Б.Д. да се налудува:
В Историческия архив на Народната библиотека се пази писмо от Ил. Луканов, в което се предлага с дата 9 октомври 1878 год. на Ст. Стамболов да бъде обесен поп Кръстю:

„В София се правял паметник на нашия герой Василя Левски, а като е тъй, публичното наказание на неговия предател дали не ще бъде уместно. Дали бесилото не ще бъде най-добрият паметник за [о]нези наши българи, които вякога са се [по] лозували от критическото положение на нашия, народ, за да постигнат своите цели? Трябва ли и сега да търпим подобни животни и да ги гледаме да се наслаждават от плода на работите на онези, които сами те са предали на тираните, за да отървят жалкото си съществувание и даже да са обогатят. Не ще ли бъде уместно, ако ний и всички други градове, които участвуваха в народното движение във времето на Левски и малко или много пострадаха от предателствота на попа шпионин, ищет чрез протести или по друг начин наказанието на злодееца?
... Колкото за тук, аз съм уверен, че ще можя да накарам всичките, които са участвували, да ищат наказанието му, но моля, че по-лесно ще са получи, ако са ище наказанието му от всъде. Чувах, че орханийците искали да го убият и заели от него запис за останалите у него от Левски пари уж 400 гр.?! (АНБ, II В, 5920)“.
Може да си араламбите каквото си щете, но за мухбира поп Кръстя и неговото ИСТИНСКО предателство има спомени на сподвижници на Левски – участници в делото, публикации на Ботев, Каравелов, Заимов, Вазов... Има и ДОКУМЕНТИ – телеграма № 1117, писмо до Иван Драсов... 
Защитата на Попа няма документ, който да го оневини – даже в попският „Требник“ се самоосъжда. Не казвате и защо Попа не е поне „кошаревски“ свидетел по делото? Затова ви приканвам – търсете документи, правете фалшификации – но дотогава мълчете и четете... 
Да се чете, но как да съчетаеш производството на алкохол и книги – не става. Ако бе лесно и Темелски би научил нещо от сп. „Векове“ 70/71, бр. 3, 1973 г. за „Поп Кръстьо и шифрованата телеграма до Търново“ от М. Михайлова-Мръвкарова, че: „Единственият известен засега турски документ, който свидетелствува за това, че поп Кръстьо е бил доносник на турската власт, е шифрованата телеграма на мютесарифа на София Мазхар паша до мютесарифа на Търново“. 
По-тихо... Ше цитирам писмо от книгата си „Левски & Попа“ – (и на други места го има) дано прогледнете. Няма само с вас да се занимавам. Ето писмото до Драсов:
„Господин Иване!
За сега нема какво по ново да ви кажа, освен, за една Нова Случка, която ся случи преди 10-12 дена в Троян. Негово Преосвещенство диаволът поп Кръстю ходил беше в Троян да купува уж шаяци за търгование да печели и което не излезе тъй. Той да бил пратен нарочно от Правителството да шпионира и там работеше. Не се мина 3-4 дена туку видехме, че докараха 7-8 души вързани с белезници оковани Пенча Василков, брат му Димитър, Василя Богов, на Попо Коста момчету и йоще неколко другари съсътуй име комити. Оставиха ся на затвор... Сичките момчета ся настръхнали от страх от този проклет циганин и как никак неможи да му се намери колко лъжи. Той сега вече започва на явно да си върши работата и чункин стана вече публичен шпионин. Вардеха се даже жените и децата от Негу, а той лащее като Архимандрит, онези дрехи по негу, онези салтанати... 
Мама му да еба… 
Брате мой!  Незнайме хич как ще можем да ся отървем от тогози проклетник...
       1874 февр. 27, Тодор Хинов“

Любим мотив на душманите на Левски е да сричат, че Левски и Раковски уважавали Попа. ОК! Но не им дават възможност да снемат доверието си от Кръстя. Защо ли:
За присвоените пари от Попа народна пара, адвокатите на мухбира поп Кръстя се правят на умрели лисици, а някои съвсем се престараха – както историкът Иван Лалев от Ловеч. Отрече се председателството, предателството му, че и откраднатите пари не било негова работа, а на Пъшков, Луканов... През 1974 г. гръмко Лалев ни съсипа, че намерил парите... в Лукановата къща, която още от 1901 има друг соственик и по-късно е музей. Ако това са били пари на Луканов, защо след Освобождението не ги е похарчил, а ги е оставил та след век Лалев да ги открие и докаже измислиците си. Самият поп признава, че употребил парите „за ден-два в своя работа", но това не значи нищо за „историкът“ Лалев. Съчинават хакти, рушат плочи и откриват лъжовни, без никаква съвест, че съсипват Святото име на Дякона. 
Но... дойде 2013 год. и още един енорийски историчар получи заслужено обяснение в „168 часа“ – журналистът Росен Янков публикува „Левски плащал с перпери? Хайде бе!“
„Колкото и да е предпазлива, хипотезата на Иван Лалев за изровено комитетско имане в Ловеч все пак си е нескопосана. Тя е симптом за най-типичното професионално заболяване на българските историци – да го наречем кабинетна асфиксия. При него историкът става жертва на спарения въздух в кабинета си. Кръвообращението му не се вентилира нормално и в резултат мозъкът прави не само погрешни, но и смехотворни заключения. Ако излезе и отиде да огледа мястото, върху което разсъждава, ако се допита до специалисти в други области (в случая нумизмати, архитекти, военни и др.), такъв човек ще види очевидното, което дотогава е убягвало, не само на него.
...Протоколът обаче изобщо не уточнява откъде точно са изровени монетите. Затова един свидетел твърди, че са от двора на поп Лукан, а друг – също компетентен, че са от съседен двор, отделен от Поплукановия с улица. Има и още разминавания: Дали монетите изпадат от рухнал дувар, в който според писателя Георги Мишев поп Лукан лично ги бил зазидал? Или кожарят Радой и жена му са ги откопали от пръстта? Дали са били в кожени дисаги или в гилзи от снаряди, с каквито поп Лукан няма как да е разполагал преди Руско-турската война? Нито Мишев, нито Лалев си дават труд да проверят и колко пъти е препродаван Поплукановият имот, кои са били собственици преди кожаря Радой и дали там не е живял общински чиновник-нумизмат, както се твърди.
Вижда се, че ловешката интелигенция в лицето на Лалев и Мишев няма сигурни сведения какво е станало в града само преди 40 г. Как тогава да е наясно за събития отпреди 140 г.? Но пък колкото по-освободен си от фактите, толкова по-далeче стигаш в хипотезите.“
Така се отговаря на „професори“, старши сътрудници, доносници и недоучени селянчета. Нямах шанс да се сдобия с подобни титли и затова гледам с очи да видя и с ръка да пипна. Като независим от енорийски историци, в деня на Независимостта ни – 22 септември 2011 год. – поех за... Зайчар. Други трябваше да го сторят това – тия с титли и претенции, опиянчвайки се в Темелската менте кръчма. Много ме съветваха да не прекрачвам границата – ще ме одерът жив и направят на плескавица... 
Мишев щял да страда. Ристю Темелски – тоже.
И запитах за една книга, издание на Историческия архив на Белград, Документ № 379. На стр. 537-538 няма дума за Великият Левски, а за дребосъка мухбир поп Кръстю Тотев Никифоров:
„ДА ЖИВЕЕШ В БЕЛГРАД, 1851-1867 год.
ДОКУМЕНТИ НА ГРАДСКО УПРАВЛЕНИЕ
НА гр. БЕЛГРАД. ИЗДАТЕЛСТВО: 
ИСТОРИЧЕСКИ АРХИВ НА гр. БЕЛГРАД
ДОКУМЕНТЪТ Е ЗАПИСАН ПОД ПОР. № 379, 
стр. 357-358
„СПИСЪК НА ОБВИНЯЕМИ ЛИЦА СЪДЕНИ В ГРАДСКИ СЪД ПРЕЗ МЕСЕЦ ЯНУАРИ 1862“ 
СЛЕДВА ТАБЛИЦА, В КОЯТО ПОД ПОРЕДЕН № 379 
Е ВПИСАНО, КАКТО СЛЕДВА:
„КРЪСТА Т. НИКИФОРОВИЧ, 
СЛУГА НА Г-Н ГЕОРГИ РАКОВСКИ, 
РЕДАКТОР НА ВЕСТНИК; МЕСТОРОЖДЕНИЕ -
 с. ЛОВНА В БЪЛГАРИЯ; МЕСТОПРЕБИВАВАНЕ - 
гр. БЕЛГРАД; ДАТА, МЕСЕЦ И ГОДИНА КОГАТО Е ПРЕДАДЕН НА СЪД - 5 ЯНУАРИ 1862 г.; ВИД ПРЕСТЪПЛЕНИЕ - КРАЖБА; 
ДЕЛОВОДЕН НОМЕР 196“

Този документ доказва, че има рецидив в поведението на мухбира Кръстю. Свикнал веднъж да краде, няма срам да присвои и народната пара, събрана с огромна мъка. Парите на Ловчанският комитет, които поп Кръстю дължи не ги връща, а си доизгражда къщата с тях.
„Поп Кръстьо беше при Раковски ученик и го издържаше Раковски, но каква благодарност да отиде на Раковски, утваря му сандъка и му открадва парите... и го беше усадило на 3 г. сръбското правителство в Тепчидере със синджири. Чи по бомбардирането на Белград помолихме Раковски, че го освободи“ – пише по-късно за тази ранна проява на п. Кръстьо Христо Иванов Големия. Дойно Дойнов, „Левски – най-ясната загадка“, стр. 251,  2012
   Всичко това няма значение за душманите и националната ни телевизия БНТ, която след „Черна легенда“ излъчи поредна лъжа на 22 ноември 2013 (автор Поли Златарева, „Панорама“) – за  мерака да има площад в Ловеч на името на предателя поп Кръстю. Отново стари небивалици и обвинения на хора, които отдавна са арестувани – парите били у Марин Поплуканов, а попа... девствен???? И това, че е съден за кражба не ги трогва и мълчат за документа... 
Тези средства са причина за края на Апостола, за Къкрина и бесилото. Но те погубиха Попа. 
Ще затрият и слепите му защитници.